Постинг
12.02.2018 17:38 -
Mоите Mисли
Автор: abitofromance
Категория: Поезия
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2018 17:45
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 12.02.2018 17:45
Трябваше ми любов някой до мен , малко светлина в тъмното просто навигация в тъмните ми пътища някаква , стъпка в светлината за да мога да разпозная илюзията в огледалото която често виждам просто да надникна отвъд.
Трябваше да разделя какво е истина какво не е в моята раздвоен ум за моя изгубен
ум в коридорите на най-тъмните ми илюзии и да премина по моста на мойте страхове.Просто слепи очи търсещи нещо непознато , но сърцето най-добре знае как да те хване в капан и да те заблуди , отново и отново и дори да знаем , че имаме
само два избора винаги правим грешният.
И всичко започва за да ти се струва като игра сякам сме създадени да бъдем нещо повече , но не знаем какво точно е то.Но нищо не е от значение когато вървим към
правилния човек пътят винаги е дълъг , труден , бодлив и тесен и всички знаем това , но не знаем какво има след това , така страстта се ражда , вярвам , че не винаги за добро , но е там дали за добро или зло , но просто да знаем ,че ще търсим.Никога , не е прекалено тъмно никога не е твърде дълбоко или високо или дълго за нас когато можем да си разбием сърцето с погрешния човек , но винаги хвърляме заровете , дори да знаем ,че връщане назад няма и така падаме , но пак ставаме отново и отново вярвайки в неща който не познаваме неща за който само сме слушали опитваме се да , стиснем по силно мечтите си от миналото просто да се почувстваме пак живи,докато разберем ,че отново сме се изгубили между нищото и фантазията стоейки през затворена врата ,дори не се опитваме да мислим какво е зад нея повече и все пак треперим от желанието си да я отворим.
Това се нарича природа така мисля аз и ни прави това което сме така създаваме сънищаса си и копнежа.Винаги го чувстваш , че е безкрайно ,но не е то е душа и тяло зад сянка,и това е достатъчно за да ме последваш до някаде където и аз незнам , не мисля че сега е времето да ти казвам колко съм благодарен , че те срещнах и колко си специална за мен и как запали огъня на надеждите в най-дулбоките ми мечти и сънища това приключение , няма да бъде написано тук ,защото не виждам в бъдещето , не виждам по далеч от теб , но ще седна тук до теб кротко без да те карам да бързаш или да те докосна дори без да те питам или поглеждам просто ще поседна тихо без лъжливи обещания и празни надежди , но все пак до теб раджайки се на чувството да съм до теб в тишината.
Трябваше да разделя какво е истина какво не е в моята раздвоен ум за моя изгубен
ум в коридорите на най-тъмните ми илюзии и да премина по моста на мойте страхове.Просто слепи очи търсещи нещо непознато , но сърцето най-добре знае как да те хване в капан и да те заблуди , отново и отново и дори да знаем , че имаме
само два избора винаги правим грешният.
И всичко започва за да ти се струва като игра сякам сме създадени да бъдем нещо повече , но не знаем какво точно е то.Но нищо не е от значение когато вървим към
правилния човек пътят винаги е дълъг , труден , бодлив и тесен и всички знаем това , но не знаем какво има след това , така страстта се ражда , вярвам , че не винаги за добро , но е там дали за добро или зло , но просто да знаем ,че ще търсим.Никога , не е прекалено тъмно никога не е твърде дълбоко или високо или дълго за нас когато можем да си разбием сърцето с погрешния човек , но винаги хвърляме заровете , дори да знаем ,че връщане назад няма и така падаме , но пак ставаме отново и отново вярвайки в неща който не познаваме неща за който само сме слушали опитваме се да , стиснем по силно мечтите си от миналото просто да се почувстваме пак живи,докато разберем ,че отново сме се изгубили между нищото и фантазията стоейки през затворена врата ,дори не се опитваме да мислим какво е зад нея повече и все пак треперим от желанието си да я отворим.
Това се нарича природа така мисля аз и ни прави това което сме така създаваме сънищаса си и копнежа.Винаги го чувстваш , че е безкрайно ,но не е то е душа и тяло зад сянка,и това е достатъчно за да ме последваш до някаде където и аз незнам , не мисля че сега е времето да ти казвам колко съм благодарен , че те срещнах и колко си специална за мен и как запали огъня на надеждите в най-дулбоките ми мечти и сънища това приключение , няма да бъде написано тук ,защото не виждам в бъдещето , не виждам по далеч от теб , но ще седна тук до теб кротко без да те карам да бързаш или да те докосна дори без да те питам или поглеждам просто ще поседна тихо без лъжливи обещания и празни надежди , но все пак до теб раджайки се на чувството да съм до теб в тишината.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 58