Постинг
04.02.2018 16:43 -
Сезони
Автор: abitofromance
Категория: Поезия
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2018 16:45
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 04.02.2018 16:45
Пролетните цветя и утрин,
ми напомнят за твойте устни
липсват ми те в нощта и
сещам се как до мене си била.
Но няма те , и в лятото , намирам аз надежда
до къде ли самотата ме отвежда.
Да те търся не искам повече аз
времето няма все да , чака нас.
Намерих нова любов без да я търсих,
мислех , че ще съм щастлив , но без теб не бих.
късно разбрах , че без теб немога
есента във парка , обикалям без посока.
И мисля , за теб къде ли си
дали си мислиш и ти за мен сега
или само се залъгвам без надежда
и представям си,че ще те срещна
В зимна утрин ти ми се яви
и ме молеше прости...
за това прегърнах те , целунах те
и дадох ти обет.
ми напомнят за твойте устни
липсват ми те в нощта и
сещам се как до мене си била.
Но няма те , и в лятото , намирам аз надежда
до къде ли самотата ме отвежда.
Да те търся не искам повече аз
времето няма все да , чака нас.
Намерих нова любов без да я търсих,
мислех , че ще съм щастлив , но без теб не бих.
късно разбрах , че без теб немога
есента във парка , обикалям без посока.
И мисля , за теб къде ли си
дали си мислиш и ти за мен сега
или само се залъгвам без надежда
и представям си,че ще те срещна
В зимна утрин ти ми се яви
и ме молеше прости...
за това прегърнах те , целунах те
и дадох ти обет.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 58
